Нямах никого друг, така че да се чувствам част от семейство след като напуснах грижите е голяма промяна.
Развитие след грижите
Попи беше на 10, когато беше поставена под грижа след разпадане на връзката ѝ с майка ѝ. Тя започна да живее с приемно семейство, но в рамките на две години се премести в дом за деца в Хертфордшир, където остана до малко преди 18-ия си рожден ден. Тя няма контакт с родното си семейство – но Попи не беше сама, когато направи първите си стъпки в зрялост миналата година.
Подкрепа от истинско семейство
Бригите Маршал, на 58 години, и нейният син, Рубен, 24-годишен, които бяха социални работници в дома ѝ, сега са там за нея. Рубен беше нейният ключов работник и изигра решаваща роля в подкрепата ѝ да положи изпитите си. Сега те я придружават на медицински прегледи и са ѝ помогнали да избере курс в колеж. През септември тя ще започне курс по здравеопазване и грижи и има амбиции да стане лекар.
Семейни връзки и значимото влияние
„Това означава толкова много да имам Бригите и семейството ѝ в живота си,“ казва Попи, на 18, която посещава семейни барбекюта, социални събития и излети с тях. Тя е толкова близка със семейството, че нарича Бригите „мама Бригите“. Попи се възползва от схема, финансирана от правителството, наречена програмата ‘Намиране на семейство’, където ѝ беше предоставен координатор от местния съвет, който помогна и насърчи връзката с семейство Маршал.
Предизвикателствата при напускането на грижи
Но не всички напускащи грижите са толкова щастливи. За много млади хора напускането на системата на грижа понякога се описва като „ръба на пропастта“ – това е моментът, когато грижите и подкрепата могат да спрат почти веднага. „Мисълта за нейното напускане и това, че ще бъде сама, когато напусне грижите, беше шокираща,“ казва Бригите. „Когато напускаш, получаваш подкрепа за уреждане на жилището, финанси и образование, но се нуждаеш от повече от това.“
Успехи и цели за бъдещето
Бригите има четири деца, но счита Попи за част от семейството. Макинзи, на 20 години, също получи подкрепа по програмата, която се тества от 2023 година. Той прекара шест години в грижа, след като майка му почина и връзката му с баща му се разпадна. Макинзи беше настанен в дом за грижи в Норфолк, на много километри от семейството си в Хертфордшир. Въпреки че поддържаше контакт с баща си, докато бе под грижа, неговият координатор му помогна да установи връзки с по-широкото си семейство, включително лели, чичовци, братовчеди и полусестра. Те дори организираха семейна среща. „Чудесно е да се чувствам близо до тях отново,“ казва Макинзи.
Перспективи за разширяване на подкрепата
Подкрепата, която Попи и Макинзи получиха в Хертфордшир, е нещо, към което правителството цели да осигури за всички 80,000 деца под грижа. Департаментът за образование досега е предоставил финансиране на 25 местни области, за да наемат координатори, които да помогнат на децата да възстановят или развият нови връзки с доверени възрастни. Това може да включва всички – от отдалечени членове на семейството до развитие на по-близки връзки с учители, бивши треньори или, както в случая на Попи, хора, с които тя е била в контакт, докато е била под грижа.
Финансиране за бъдещето
По време на пилотния проект младите хора, които получиха подкрепа, създадоха средно почти две значими връзки. Повече от една трета бяха подпомогнати да се свържат отново с членове на семейството. Подобна подкрепа съществува на места извън пилотния проект, организирани независимо от съвети или благотворителни организации, но е несигурна. Правителството се стреми да адресира този проблем, като прави 8.4 милиона паунда финансиране достъпни през следващите три години, за да осигури тази подкрепа на всички деца под грижа и напускащи грижите. Министърът на децата Джош МакАлистър се надява, че този ход ще помогне на децата, които напускат грижите, да „постигат и разцъфтяват“.
Предизвикателствата пред системата
Тази обява е част от по-широк пакет от мерки за реформиране на социалната грижа за деца, включително създаване на повече приемни настанявания, задържане на децата под грижа по-близо до техните домашни територии и осигуряване на поддръжка от съветите по въпроси като жилищно настаняване и заетост до възраст 25 години. Докато промените са приветствани от работещите в сектора, има огромни предизвикателства за преодоляване. Младите хора, които напускат грижите, са три пъти по-вероятно да не бъдат в образование, заетост или обучение и в крайна сметка да останат бездомни в рамките на две години.
Кати Ашли, ръководител на групата за семейни права – благотворителна организация, която работи в тясно сътрудничество с правителството и съветите за изпълнение на програмата ‘Намиране на семейство’ чрез модел, разработен от групата, наречен ‘Дълготрайни връзки’, казва, че разпространението на подкрепата е „брилянтно начало“. Но тя казва, че „огромни предизвикателства“ остават. „Държавната система основно не успяваше толкова дълго, че затова резултатите за тези млади хора са толкова лоши.“ Тя добавя, че има нужда от повече жилищна и заетостна подкрепа. „Трябва да продължим да градим от тук, ако ще решим този проблем.“
Source: https://www.bbc.com