„Здрав дух в здраво тяло“ – към това трябва да се стремим. Римският поет Ювенал е казал: „Mens sana in corpore sano“. Но какво да правим, ако страдаме от мигрена? Главоболието е третото по значимост неврологично заболяване след деменцията и инсултите. Близо една трета от пациентите с главоболие изпитват болки повече от 15 дни в месеца (хронично главоболие) и трябва да приемат аналгетици.
Мигрената е позната още от древността и много известни личности са страдали от нея. Сред тях са Исак Нютон, Антон Чехов, Луис Карол, Рихард Вагнер и Фредерик Шопен. Съществуват два основни вида мигрена: мигрена с аура и мигрена без аура. При около половината от пациентите първо настъпва прекурсорната фаза (продрома), която се проявява с раздразнителност, депресия, умора и понякога повишен апетит. Една трета от пациентите с мигрена изпитват аура преди пристъпа на главоболие. Аурата включва различни симптоми, които продължават не повече от час, като зрителни смущения, мравучкане и изтръпване на половината от тялото. Рядко се среща мигрена, която води до временна слабост в крайниците.
Типично за мигрената е главоболието в половината от главата, което е пулсиращо по природа, съпроводено с гадене, повръщане и чувствителност към светлина и звук. Обикновено болката се променя от едната страна на другата, но ако няма промяна, е необходимо допълнително изследване, за да се изключат други причини. Превенцията на мигренозните пристъпи играе важна роля и пациентите трябва да водят дневник за главоболието, в който да отбелязват честотата на пристъпите, лекарствата, които приемат, както и факторите, които ги провокират. Това може да включва метеорологични условия, стрес, пътуване, глад, прекомерни упражнения, определени храни, орални контрацептиви и дати на менструалния цикъл при жените. Воденето на такъв дневник значително улеснява работата на лекаря и позволява анализ на рисковите фактори.
При хронична мигрена, когато пристъпите са повече от 15 дни в месеца, или при по-редки пристъпи, но значително нарушаващи живота на пациента, е показано провеждането на превантивно лечение, предписано от лекар. Първичните форми на главоболие значително намаляват качеството на живот, но обикновено не застрашават живота на пациента. Въпреки това, трябва да се има предвид, че освен първичните форми, може да има и вторични форми на главоболие, които са симптоми на сериозни заболявания като инсулт, менингит, енцефалит, травма на главата, заболявания на УНГ органите и очите. Ако главоболието се появи за първи път в живота ви, трябва незабавно да се консултирате със специалист, особено ако има промени в характера на главоболието, увеличаване при физическо натоварване или сексуална активност, повишена температура, слабост или изтръпване на крайниците, нарушена реч, зрение, объркване, загуба на съзнание или памет, или анамнеза за онкологични заболявания.
Профилактиката на главоболието включва ограничаване на храни, съдържащи вещества, които могат да го провокират. Такива са мононатриев глутамат (колбаси, чипс, бързо хранене, отлежали сирена), тирамин (чай, кафе, шоколад, червено вино), танини (пушени меса), нитрати (зеленчуци) и сулфити (сушени плодове). За да се установи кои продукти причиняват главоболие при конкретен пациент, е необходимо воденето на дневник за главоболието, в който да се отбелязва връзката между приетите продукти и главоболието. Напрежението и мигрената могат да бъдат контролирани чрез подходяща профилактика и медицинска помощ.