Когато Софии Люис събира багаж за отделение за психично здраве на майки и деца, тя мислеше, че ще бъде вкъщи в рамките на две седмици. Вместо това, 27-годишната жена прекара там пет месеца – време, което според нея, е спасило живота ѝ и този на дъщеря ѝ.
Диагностика и преживявания на Софии
Диагностицирана с обсесивно-компулсивно разстройство и тенденции към следродова психоза след раждането, Софии каза, че е имала „никаква представа“ колко зле е била. „Знаех, че не съм в безопасност. Но не мислих, че съм извън контрол.“
Следродова психоза: Симптоми и лечение
Следродовата психоза е рядко, но тежко психично заболяване, което започва внезапно в дните или седмиците след раждането, засягащо около една на 1000 майки. То е лечимо, но може да се развие бързо. Специалистите казват, че специализирана подкрепа за следродова психоза вече е достъпна в цял Уелс.
Опитът на Софии в отделението
След тежка бременност и раждане, Софии, от Абърдейр, Ронда Кинон Тав, каза, че веднага е усетила, че нещо не е наред, когато е получила новородената си дъщеря. „Нямаше нищо. Нямах интерес, въпреки че току-що бях родила първото си дете.“ В следващите дни и седмици тя имала проблеми със съня и я преследвала бипкащ звук в спалнята ѝ, който не бил нито от телефона, нито от бебешкия монитор.
Софии каза, че ставала ядосана всеки път, когато Евие плаче, затова посетила консултант и обяснила чувствата си. Консултантът ѝ казал, че може да има полза от отделение за майка и дете. „Не знаех, че съществуват,“ сподели Софии.
Специализирана помощ и подкрепа
Според NHS, симптомите на следродова психоза варират и могат да се променят бързо, включително мания, депресия, объркване и халюцинации – и могат да се случат на всяка жена. Световната здравна организация казва, че продължава няколко седмици или по-дълго и е много по-рядко срещано от следродовата депресия и тревожност.
Софии сподели, че е страшно за нея да бъде разделена от партньора си и да мисли, че това ще бъде като „затвор“, но в действителност се оказал много повече подобен на студентски общежития, живеейки с други жени със споделени преживявания, в съчетание с медикаменти, терапия и персонал, който ѝ помага да се свърже с бебето си. „Тя [Евие] беше на 16 седмици и тогава за първи път правих кожа-на-кожа [контакт] с нея, и това беше наистина голям момент за мен.“
Интензивна подкрепа и възстановяване
Софии каза, че напускането на интензивната подкрепа на отделението след дълъг престой беше трудно, но три години по-късно, тя сега иска да помага на други майки като повишава осведомеността и насърчава другите да търсят помощ, ако имат нужда. „Не са сами в това и когато си в него, се чувства като най-изолиращото нещо в света. Смяташ, че ‘никога няма да се върна към [да бъда] нормална майка’, но ще успееш,“ казва тя.
Подкрепа от благотворителни организации
Д-р Сали Уилсън работи в благотворителната организация „Действие по следродова психоза,“ която според нея я е спасила преди 11 години почти веднага след раждането на дъщеря ѝ. „В съзнанието ми бях умряла. Живеех в един вид задгробен живот и бях наказана за нещо, което се случи с дъщеря ми,“ казва тя. „В този момент бях диагностицирана със следродова психоза. Бях напълно отклонена от реалността. Това беше наистина страшно и бях приета в обикновено психиатрично отделение и отделена от бебето ми в този момент.“
Уилсън казва, че ѝ е отнело „дълго време да се възстанови“, въпреки че специалистите вече са подобрили грижата. „Сега имаме перинатални специализирани екипи във всички здравни управи в Уелс“, добавя тя. „Имаме отделение за майка и дете в Суонзи и има току-що отворено отделение в Честър, което е сътрудничество между NHS Англия и NHS Уелс.“ Уилсън каза, че все още има „много работа, която трябва да се свърши“, за да се повиши осведомеността за състоянието сред бъдещите родители, обществото, както и здравните професионалисти.
Подобрения в разпознаването и лечението
Професор Ариана Ди Флорио от университета в Кардиф каза, че е важно да се повиши осведомеността за състоянието без да се създава тревога или притеснение за жените. „Въпреки че е много рядко, то също е много лечимо,“ каза тя. „Наистина е страшно, но има лечения, които работят много добре и повечето жени се възстановят с някои от тях никога не се разболяват отново. Прогнозата е много добра.“ Ди Флорио каза, че много неща, като работа на терен, се изпълняват добре, но остава трудно състояние за откриване, особено когато няма история за психично заболяване. „Зная, че е лесно за мен да го кажа, но мисля, че е наистина важно съобщение да се каже, че никой не избира да има следродова психоза, може да се случи на всеки.“
Ако сте засегнати от въпросите в тази история, помощ и подкрепа са достъпни чрез BBC Action Line.
Source: https://www.bbc.com